ДГС Мездра
     
:
   
:  
инж Евгения Христова
:  
0910 9 33 87
:  
0910 9 23 12
 :   dlmezdra@abv.bg
:  
гр. Мездра, ПК 3100, ул. Родопи 2
     
Местонахождение ДЛ "Мездра" граничи на север с ДЛ "Враца", на изток с ДЛ "Луковит" и ДЛ "Ботевград" и на запад с ДЛ "Своге". Горите в района на лесничейството са разположени на територията на област Монтана, като включват в себе си две общини и множество населени места, както следва: Община Мездра, със следните населени места: с.Очин дол, с.Елисейна, с.Зверино, с.Зли дол, с.Оселна, с.Игнатица, с.Люти дол, с.Типченица, с.Лик, с.Ослен с.Криводол, с.Дърманци, с.Ребърково, с.Крета, с.Моравица, с.Руска бяла, с.Боденец, с.Крапец, с.Върбешница, с.Горна Кремена, с.Долна Кремена, с.Царевец, с.Старо село, с.Кален, с.Цаконица, с.Горна Бешовица, с.Брусен и гр.Мездра. Община Роман със следните населени места: с.Камено поле, с.Кунино, с.Долна Бешовица, с.Радовене, с.Стояновци, с.Хубавене, с.Караш, мах.Средни рът, мах.Марково равнище, с.Курново, с.Синьо бърдо, с.Струпец и гр.Роман. Географско положение ДЛ "Мездра" е разположено в Северозападна България. Районът на лесничейството има формата на неправилен многоъгълник с дължина по посока "север-юг" около 25 километра и "изток-запад" около 47 километра. Най-голямото разстояние между две крайни точки е 50 километра, а най-малкото е 8 километра. В западната си част обхваща горските комплекси по северните дялове на планината Ръжана и южните дялове на Врачанската планина, събиращи се в живописния пролом на река Искър. При с.Люти брод местността "Ритли" очертава границата между Главната старопланинска верига и Предбалкана, където е разположена по-голямата част от стопанството, разпръсната на по-малки или по-големи горски комплекси сред селскостопанския фонд. Релеф Горите в района на ДЛ "Мездра" се простират върху две основни геоморфоложки структури. На запад това е Старопланинската сводесто-верижна система, имаща високопланински верижен и блоково-разломен релеф с високо издигната инициална повърхнина (около 1300 м н.в.), както и гънкови и гънково-разломни морфоструктури в мезозойско-палеогенската мантия, издигнати през неоген-кватернера - прилежащите към същинската част на Искърския пролом повърхнини. На изток горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф в наложени миоценски понижения с фрагменти от плиоценски денудационни повърхнини (150-250 метра) с каньоновидни врязвания.В югоизточните и южни райони е застъпен нископланинския ридов релеф със слабо издигната инициална повърхнина (около 700 метра). Като релефна форма широко са разпространени и окарстените повърхнини. Други интересни релефни форми са т.нар. хокбег (ритла) - прочутите ритли при с.Люти брод, и понори (дупки). Най-ниската част на лесничейството е леглото на р.Искър при с.Кунино - 70 м н.в., а най-високата - 1450 м н.в. е в района под връх Ръжана. Средната надморска височина е 450 метра. Хидроложки условия Най-голямата река в    ...

 DLMezdra.pdf 


-  

2009 |