| |
|
|
: |
|
|
|
| : |
|
инж. Иван Бакъшов |
| : |
|
07444 23 16 |
| : |
|
07444 23 16 |
| : |
|
dlbelica@nug.bg |
| : |
|
гр. Белица, ПК 2780, ул. Бор 8 |
| |
|
|
| Местонахождение
Държавно лесничейство "Белица" се намира в Югозападна България, Благоевградска област. На север граничи с Природен парк "Рилски манастир" и ДЛ "Самоков", на изток с ДЛ "Якоруда" и ДЛ "Елешница", на юг-югозапад с ДЛ "Разлог" и на запад с ДЛ "Благоевград".
В района на лесничейството се намират следните населени места: гр. Белица, с. Краище и с. Дагоново. Всички те имат свои землища и административно се числят към община Белица.
Географско положение
Държавно лесничейство "Белица" е разположено върху южните склонове на Рила планина и обхваща водосборите на реките Белишка и Вотръчка. Територията му има форма на удължена елипса, която в горната северна част е изкривена на запад. Дължината й от север на юг е около 18 км, а ширината от изток на запад е около 9 км (в горната северна част - 13 км).
Релеф
Релефът на лесничейството е типичен планински, силно пресечен, с ясно изразено вертикално разчленение. Най-високата точка в района се намира под вр. Средни връх, в отдел 109, с надморска височина 2500 м, а най-ниската - на север от гара Белица, в отдел 181, с надморска височина 600 м. Превишението между тези точки е 1900 м.
Хидроложки условия
Главните реки Белишка и Вотръчка, протичащи през територията на лесничейството, са притоци на река Места. Техни по-големи притоци са Динков дол, Реджепишка река, Станковска река, Поленица и Торишка. Много от доловете имат променлив воден режим и чувствителни наклони на надлъжните си профили. Високопланинската част е наситена с множество извори (непресъхващи през лятото) и циркусни езера - Сухото, Реджепишко и Вапешко езера.
Геоложки строеж
Територията на Държавно лесничейство "Белица" е изградена от палеозойски скали - масивни и метаморфни. През терциера, вследствие денудация и ерозия, на дъното на тогавашното Разложко езеро са се отложили днешните седиментни (утаечни) скали. Масивните скали са представени от южнобългарски гранити, метаморфните - от гнайси, а седиментните - от пясъчници, чакъли, глина и пясъци.
... |
 DLBelitsa.pdf
|
|
