| |
|
|
: |
|
|
|
| : |
|
ИНЖ. ПЛАМЕН ПОЮКОВ |
| : |
|
07438 21 17 |
| : |
|
07438 20 38 |
| : |
|
dlkatunci@nug.bg |
| : |
|
с.Катунци, ПК 2830, общ.Сандански, обл.Благоевград |
| |
|
|
| Местонахождение
Територията на лесничейството попада в Югозападна България, Благоевградска област, община гр.Сандански.
На запад граничи с ДЛ "Сандански" и обработваеми земи, на север с Народен парк "Пирин", на изток с ДЛ "Гоце Делчев", на юг с Република Гърция.
Площта на лесничейството е разположена в землищата на следните населени места: с.Бельово; с.Враня; с.Голешово; с.Горно Спанчево; с.Златолист; с.Калиманци; с.Ковачево; с.Катунци; с.Лехово; с.Ново Ходжово; с.Петрово; с.Пиперица; с.Пирин; с.Храсна; с.Черешница и с.Яново.
Географско положение
Територията на лесничейството заема югозападните склонове на Пирин планина и северните склонове на планина Славянка.
Визуално на картата територията има форма на неправилен многоъгълник с дължина около 30 км и щирина - около 20 км.
Релеф
Релефът на лесничейството е типично планински, силно пресечен с дълбоки долове и остри била. Разликата в надморските височини в различните части на лесничейството е твърде голяма. Вертикалният профил на разглеждания район започва от 147 м н.в. (отдел 408 л) и достига до 2100 м н.в. (в.Орелек - отдел 113, 114).
Разпределението на дървопроизводителната площ по надморски височини показва, че 66,5% от площта на лесничейството попада в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни (800-2200 м н.в.), а останалите 33,5% в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-800 м н.в.).
Хидроложки условия
Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на лесничейството, са притоци на река Пиринска Бистрица. Тя се формира от сливането на реките Крайна, Трета и Средна в района на м.Трите реки и спускайки се по-надолу приема реките Саплийца, Асанишка, Бяла река, Черна, Добра лъка и многобройни къси притоци.
В стръмната северна част на лесничейството леглата на реките и притоците са с големи наклони, малки извивки, изпълнени с големи скални блокове. Често се наблюдават падове, където се образуват красиви водопади.
В южната част на лесничейството по-големи водни течения са: Храсненска река, Бельовска река, Голешевска река и Петровска река. Те текат при по-малък наклон на терена, имат песъчливи дъна и образуват множество меандри.
Геоложки строеж
Високата северна част на лесничейството е изградена от южно-български гранит, който почти навсякъде е в напреднал стадий на изветряне и върху него са се формирали песъчливи почви. Високата билна част на Пирин планина, южно от вр.Свещеник също е изградена от южнобългарски гранит. Под този продълговат купол се разкрива дълга ивица протерозойски мрамори, които след Парилската седловина изграждат масива на планина Славянка.
На запад от тази ивица основните скали са метаморфни - гранитогнайси, гнайси, шисти, серпентини, мрамори и други, принадлежащи на трите сви ... |
 DLKatuntsi.pdf
|
|
