| |
|
|
: |
|
|
|
| : |
|
инж. Костадин Лечов |
| : |
|
07433 22 64 |
| : |
|
07433 22 64 |
| : |
|
dlkresna@nug.bg |
| : |
|
Кресна, ПК 2840, ул.Македония 198, п.к.2840 |
| |
|
|
| Местонахождение
Територията на държавното лесничейство попада в Югозападна България, област Благоевградска, община Кресна. На север, то граничи с ДЛ "Симитли", на североизток с ДЛ "Разлог", на изток през централното било на Пирин с ДЛ "Банско", на югоизток и юг с ДЛ "Сандански" и ДЛ "Цапарево" и на запад с Република Македония.
Горският фонд на ДЛ "Кресна" попада изцяло върху територията на община Кресна, включваща землищата на гр.Кресна и селата: Стара Кресна, Ощава, Влахи, Езерец, Долна Градешница, Сливница, Будилци и Горна Брезница.
Географско положение
Територията на лесничейството попада върху части от два планински масива - западните склонове на Пирин и източните на Малашевска планина, както и част от долината на р.Струма.
Територията е сравнително компактен комплекс от гори с неправилна четириъгълна форма. В посока север - юг ширината е около 17 км, а в посока изток-запад дължината е около 31 км.
Релеф
Релефът на лесничейството е типично планински, силно пресечен от дълбоки долове, с ясно оформени била и стръмни склонове. Най-голямата надморска височина, до която достига дървесната растителност (без клека) е 2565 м н.в., а най-ниската е 135 м н.в. Превишението между най-високата и най-ниската точка е 2430 метра. Разпределението на дървопроизводителната площ по надморска височина е неравномерно. Най-голяма част от горската площ (31,6%) попада в Подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела (800 - 1500 м н.в.). Следват 29,6% в Подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-600 м н.в.), 18,7% от площта е в Подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (600-800 м н.в.) и 13,3% от площта е в Подпояса на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1500-1900 м н.в.). Площта в Подпояса на горнопланинските смърчови гори (1900-2200 м н.в.) е 4,7%, а тези над 2200 м н.в. - 2,1%.
Хидроложки условия
Главното водно течение - река Струма, преминава през цялата територия на лесничейството в посока север-юг. Тук тя е в своето средно течение. Всички реки в района на лесничейството се намират във водосборния басейн на р.Струма. Главни притоци на р. Струма от Пиринската част са реки Ощава и Влахинска с множеството си разклонения. Откъм Малешевската част на лесничейството към р.Струма се спускат следните по-главни водни течения: р.Дивилица - външна северна граница с ДЛ "Симитли", р.Брезница, р.Моравска, р.Брестовска, Будилска река и други.
Водният режим на реките е чувствително непостоянен, което е следствие от преходно-средиземноморския климат на района.
Геоложки строеж
Застъпени са трите основни вида скали - масивни (еруптивни), седиментни и метаморфни. Най-стари, с докамбрийска възраст, са метаморфните скали. Това са гнайси, амфиболити, мрамори, в различни разновидности и преходи помежду си. С по-късна възраст (палеозой, мезозой и неозой), са внед ... |
 DLKresna.pdf
|
|
