| |
|
|
: |
|
|
|
| : |
|
инж. Росен Янев |
| : |
|
07434 31 19 |
| : |
|
07434 30 61 |
| : |
|
dgs_strumjani@abv.bg |
| : |
|
с.Струмяни, ПК 2825, обл. Благоевград |
| |
|
|
| Местонахождение
Територията на държавното лесничейство попада в Югозападна България, Благоевградска област, община Струмяни. На север то граничи с ДЛ "Кресна", на североизток с Национален парк "Пирин", на югоизток и юг с ДЛ "Сандански" и ДЛ "Първомай" и на запад с Република Македония.
Горският фонд на ДЛ "Цапарево" попада изцяло върху територията на община Струмяни, включваща землищата на селата: Велющец, Вракуповица, Гореме, Горна Крушица, Горна Рибница, Добри Лаки, Драката, Игралище, Илинденци, Каменица, Клепало, Колибите, Кърпелево, Махалата, Микрево, Никудин, Палат, Раздол, Седелец, Струмяни и Цапарево.
Географско положение
Територията на лесничейството е разположена в Югозападна България. В по-голямата си част горите и горските площи са разположени върху източните склонове на Малешевска планина. Една част заемат западните склонове на Пирин, както и по северните склонове на Огражден и част от долината на р.Струма. Държавното лесничейство има неправилна форма, удължена в посока югозапад - североизток, с дължина около 35 км. Най-голяма е ширината в югозападната част - около 20 км, а най-тясна в североизточната част - около 3 км.
Релеф
Релефът на лесничейството е типично планински, силно пресечен от дълбоки долове, с ясно оформени била и стръмни склонове.
Най-голямата надморска височина, до която достига дървесната растителност в Пирин е 1800 м н.в. - отдел 315, а в Малешевската планина 1630 м.н.в. - отдел 2. Най-ниската надморска височина е 50 м н.в. - 176 отдел. Средната надморска височина е около 850 метра.
Хидроложки условия
Районът на лесничейството обхваща част от водосбора на река Струма. По-големи водни течения са:
- от Малешевската планина и Огражден - Лебница (извира от ДЛ "Първомай) и приема водите на реките Клепалска, Добрилъшка и Цървилска (извира от Република Македония); Цапаревска, която се образува от сливането на реките Горемска и Рибнишка; Драковска и други.
- от Пирин - Врабча, Търнава, Злина и други.
Реките и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. В горното и средното си течение на много места те имат пороен характер, докато преди вливането си в река Струма се разливат и образуват нестабилни наносни конуси.
Геоложки строеж
Най-стари, с докамбрийска възраст, са метаморфните скали. В Малешевската планина от тях най-често се срещат гнайсите. Представляват биотитови и двуслюдни, едрозърнести и среднозърнести, силно напукани скали. На много места те са силно изветрели и са главният източник на наносни материали за многобройните поройни долове. В Пиринската част са представени от мрамори, като са разкрити кариери за добиването му.
С по-късна възраст (палеозой, мезозой и неозой), са внедрените в метаморфните скали гранитни и андезитни интрузии.
Седиментнит ... |
 DLCaparevo.pdf
|
|
