| |
|
|
: |
|
|
|
| : |
|
инж КАЛИН НИКОЛОВ |
| : |
|
05952 21 39 |
| : |
|
05952 22 37 |
| : |
|
dgsmalkotyrnovo@uidp-sliven.com |
| : |
|
гр. Малко Търново, ПК 8350, обл. Бургас |
| |
|
|
Местонахождение
ДЛ “Малко Търново” е получило името си от гр.Малко Търново, който се намира приблизително в средата на територията му и е седалище на неговата администрация.
Лесничейството се намира в най-южната част от територията на Бургаска област. На североизток граничи с ДЛ “Граматиково” по р.Велека; на изток с ДЛ “Кости”; на юг и югозапад с Република Турция и на запад, северозапад и север с ДЛ “Звездец”.
ДЛ Малко Търново е разположено на територията на община Малко Търново и обхваща землищата на пет (5) населени места: гр.Малко Търново и селата Бръшлян, Стоилово, Сливарово и Граматиково.
Географско положение
ДЛ “Малко Търново” се намира в Югоизточна България и заема част от северните склонове на Странджа планина, непосредствено до държавната ни граница с Република Турция. По форма наподобява неправилен четириъгълник с диагонали северозапад-югоизток - 28 км и север-юг - 17 км въздушно по права линия.
Релеф
Територията на лесничейството е хълмисто-планинска с широки заоблени била и дълбоко врязани реки и долове. Централната част на стопанството, в посока от запад към изток, се пресича от билото “Голямо бърдо”, което идва от Турция и завършва при Черно море. Това било е водораздел между водосборните басейни на реките Велека и Резвая. От него се спускат множество второстепенни била, нарязани от по-малки и по-големи долове, дълбоко врязани в терена, което характеризира един силно пресечен релеф.
Най-високата точка в лесничейството е връх “Градище” - 709 м н.в., а най-ниската точка е при водослива на Влахов дол с р. Велека - 40 м н.в. Преобладават терени с надморска височина от 201 до 400 метра, което представлява 63,2% от дървопроизводителната площ. Средната надморска височина на дървопроизводителната площ е 334 метра.
Хидроложки условия
Хидрографската мрежа на лесничейството е образувана от водосборните басейни на реките Велека и Резвая. Отточният режим на тези реки в района на лесничейството се характеризира с относителна постоянност, докато режима на техните притоци е непостоянен и силно променлив.
Река Велека прави много завои по течението си, като образува почти пълни окръжности и елипси с диаметър 1 км, наречени “буджаци”. Бреговете й са стръмни и много стръмни. Приема много притоци, идващи основно от северните склонове на вододела “Голямо бърдо”. По-големи от тях са Мечи дол (Ай дере), Качулски дол, Драгановски дол, Влахов дол и други.
Река Резвая извира на територията на Република Турция и тече по държавната ни граница. Приема притоци от южните склонове на “Голямо бърдо”, най-голям от които е Делийска река (с целогодишен отток).
През лятото и по-голямата част от есента дебита на тези притоци силно намалява и почти всички пресъхват.
... |
 DLMTarnovo.pdf
|
|
