Местонахождение
Държавно лесничейство “Средец” носи името си от град Средец, който е и седалище на администрацията му.
Територията на лесничейството е разположена в югозападната част на Бургаска област. На север лесничейството граничи с ДЛ “Карнобат” и ДЛ “Бургас”, както и с поземлен фонд; на изток с ДЛ “Бургас”, ДЛ “Н.Паничарево”, “Звездец” и с поземлен фонд; на юг с Република Турция и на запад с ДЛ “Елхово”, ДЛ “Ямбол и поземлен фонд.
Територията на ДЛ “Средец” попада изцяло в община Средец, с център град Средец.
Площта на лесничейството обхваща 31 бр. землища, от които едно землище на град Средец и 30 землища на следните села: Белеврен, Белила, Бистрец, Богданово, Варовник, Вълчево, Голямо Буково, Горно Ябълково, Гранитец, Граничар, Долно Ябълково, Драка, Драчево, Дюлево, Загорци, Зорница, Кирово (заедно със зем. на с.Тракийци) Кубадин, Малина, Момина църква, Орлинци, Проход, Пънчево, Радойново, Росеново, Светлина, Синьо камене, Сливово, Суходол, Факия.
Географско положение
Територията на ДЛ “Средец” е разположена върху северозападните разклонения на Странджа планина и върху единично издигащи се възвишения в северната и северозападната част на лесничейството. Тя има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока север-юг - 40 км и с най-голяма ширина в посока изток-запад - 30 км.
Горите на лесничейството са обособени в три големи комплекса - в северозападната, централната и югоизточната част и няколко по-малки по размер комплекси, разположени в селскостопанските земи.
Релеф
Въпреки сравнително неголямата разлика в надморските височини, релефът на територията на лесничейството е доста разнообразен. Територията на лесничейството се разделя на три геоморфоложки района. Първият район обхваща част от Бургаската низина, опираща се на линията Белица-Средец-Драчево-Факийска река. В този район релефът е типично равнинен и слабо различен. Вторият район обхваща част от територията на лесничейството на юг до шосето Елхово-Босна и на изток до левия стръмен бряг на Факийска река. Тук се простират почти равни или леко наклонени плата, дълбоко нарязани от безводни долове и единично пръснати хълмове. Останалите южни и югоизточни части от територията на лесничейството имат хълмисто-планински типично Странджански характер.
Поради равнинния, хълмисто-равнинен и хълмисто-планински характер на района, вертикалното разчленение, с изключение на югоизточната част на лесничейството, не е силно изразено. Липсват ясно очертани планински вериги и била. Всички била са равни или леко заоблени, а склоновете са полегати или умерено наклонени, лесно проходими и удобни за работа. По-стръмни са само някои части по бреговете на река Факийска.
Най-високата точка в лесничейството е Арабаджиев вр ... |
DLSredec.pdf 
