Местонахождение
ДЛ “Царево” носи името си от гр. Царево, където е седалището на неговото административно управление.
Площта на лесничейството заема най-югоизточната част на Бургаска област, Царевска община. На север граничи с ДЛ “Ропотамо”, на изток с Черно море, на юг с Република Турция, на югозапад с ДЛ “Кости” и ДЛ “Граматиково”, на северозапад с ДЛ “Ново Паничарево” и ДЛ “Ропотамо”.
Горският фонд на ДЛ “Царево” е разположен в землищата на община Царево - гр. Царево, гр. Ахтопол, гр. Приморско, с. Резово, с. Синеморец, с. Варвара, с. Бродилово, с. �згрев, с. Лозенец, с. Фазаново, с. Велика, с. Писменово и с. Китен.
Географско положение
Територията на ДЛ “Царево” е разположена върху част от североизточните склонове на Странджа планина, като на изток достига до Черно море.
Горите на стопанството представляват един голям непрекъснат комплекс с приблизителна форма на неправилен правоъгълник с дължина северозапад - югоизток около 40 км и ширина североизток - югозапад около 12 км.
Релеф
Странджа е слабо нагъната, общо взето ниска планина. Множество ниски и разлати била, отчасти по-издигнати и очертани, заедно с многобройни долове придават сложен и пресечен характер на терена.
В източната част на лесничейството (покрай морето) терените са предимно полегати и равнинни. Релефът е нископланински и силно разчленен от долинна мрежа. В западната и по-специално в югозападната терените са стръмни и силно пресечени. Тук релефът е пресечен, хълмист.
Най-високата точка на територията на лесничейството е връх “Папия” - 502 м н.в., а най-ниската - горите около морския бряг - 1-10 м н.в. Средната надморска височина на дървопроизводителната площ на лесничейството е 125 метра.
Хидроложки условия
В хидроложко отношение районът на лесничейството се характеризира с относително постоянен воден режим на главните реки и силно променлив режим на доловете и по второстепенните реки. Главни водни течения на територията са Дяволска река, р. Кара Агач, р. Велека, р. Резвая, като всичките се вливат в Черно море, а техните устия са превърнати в зони за курорт и почивка. През гората протичат още множество второстепенни реки и потоци.
По-големите реки като Дяволска река, Кара Агач, Орешка, Трионски дол, Мавронеро, Велека, Силистар и Резвая образуват долини, в които значителна част представляват плодородни лъки, използувани за земеделски култури. Освен Резвая и Велека, които са пълноводни и не пресъхват целогодишно, почти всички останали водни течения повече или по-малко пресъхват през лятото. Леглата им са слабо наклонени. Бреговете са стръмни, но ниски, на места слабо ерозирани. Подпочвените води са дълбоко под повърхността, поради което планината е безводна.
Р’ преобладаващата СЃРё част водните течения нямат пороен С…   ...