Местонахождение
ДЛ “Дупница” носи името на града, в който се намира и седалището му. Територията на лесничейството попада в Югозападна България, Софийска област. Съседни държавни лесничейства са както следва: от север ДЛ “Радомир”, от изток ДЛ “Самоков”, от юг ДЛ “Рилски манастир”, от запад ДЛ “Невестино” и ДЛ “Кюстендил”.
Площта на лесничейството е разположена в землищата на следните населени места:
Община Дупница - град Дупница и селата: Кременик, Дяково, Делян, Тополница, Крайници, Червен брег, Яхиново, Блатино, Пиперево, Самораново, Бистрица, Джерман, Крайни дол, Грамаде, Баланово и Палатово;
Община Сапарева баня - град Сапарева баня и селата: Сапарево, Овчарци и Ресилово;
Община Бобошево - град Бобошево и селата: Каменик, Вуково, Блажиево, Скрино, Доброво, Висока могила, Сопово, Слатино, Бадино и Усойка;
Община Бобов дол - град Бобов дол и селата: Горна Козница, Голема фуча, Мала фуча, Бабино, Мламолово, Коркина, Новоселяне, Долистово, Шатрово, Паничарево, Мало село, Големо село, Мали Върбовник, Голем Върбовник, Блато и Локвата.
Географско положение
Територията на ДЛ “Дупница” е разположена върху части от планините Рила, Верила, Коньовска и Влахина.
Визуално, на картата, лесничейството има форма на елипса. Дължината на по-голямата ос изток-запад е 45 км, а на по-малката север-юг е 25 км.
Релеф
Релефът на ДЛ “Дупница” е много разнообразен. Типично планински е релефът в Рила планина. Тази част обхваща западния склон на Мальовишкия гребен. Склоновете са ясно изразени, с големи наклони. Особено стръмни са склоновете, които се спускат към Сапарева баня, Овчарци, Самораново и Бистрица. Западно от водосбора на река Джерман до връх “Фенерка” теренът е характерен с къси и много стръмни била, разделени от дълбоки речни долини. От там още по на запад склоновете на Рила стават сравнително по-заоблени и по-лесно проходими.
Южните разклонения на Верила представляват ниска планинска верига със заоблени и лесно достъпни склонове. Централното вододелно било е със заоблена форма.
Склоновете на Коньовската планина също са заоблени и с по-малки наклони.
Територията, която лежи върху североизточните склонове на Влахина планина и двата бряга на река Струма, е характерна с малки превишения, но склоновете, които се спускат към река Струма, са доста стръмни и скалисти.
Най-високата точка на територията на лесничейството е Отовишки връх 2695 м н.в., а най-ниската точка се намира на р. Струма - 370 м.н.в.