ДГС Рилски манастир
     
:
   
:  
инж. Иван Гърков
:  
07054 20 40
:  
07054 20 40
 :  
:  
гр.Рила, ПК 2643, обл. Кюстендил
     

Местонахождение
ДЛ “Рилски манастир” носи името на Рилския манастир, който се намира в източната му част. Под владение на манастира (до национализирането на горите след 9.IX.1944г.) са били най-ценните високостъблени гори в района. Една част от тях сега са обявени за природен резерват “Риломанастирска гора”, а друга попада в природен парк “Рилски манастир”.
Голяма част от горите и горските площи в района на ДЛ “Рилски манастир” заемат склоновете към реките Илийна и Рилска в централната част на Рила, а 23,1% заемат източните склонове на Осоговска планина в земите на кметство с. Фролош.
Територията на лесничейството попада в границите на Кюстендилска област. На север граничи с ДЛ “Дупница”, на изток с ДЛ “Самоков”, на запад с ДЛ “Невестино”, на юг с ДЛ “Благоевград”. В тези граници попадат две общини - на гр. Рила и гр. Кочериново.
Географско положение
Държавно лесничейство “Рилски манастир” се намира в централната част на Югозападна България, разположено върху западните склонове на Рила и ниските източни склонове на планината Осогово.
Районът на лесничейството има неправилна четириъгълна форма, в посока изток-запад с дължина 52 км и ширина около 12 км.
Релеф
Релефът на ДЛ “Рилски манастир” е типично планински. Обуславя се от голямото превишение в надморската височина (от 350 до 2550 м н.в.) и силно врязаните реки и долове, формирали много стръмни терени, на места урвести, ясно изразени и остро скалисти била в основния масив на Рила. В много случаи реките образуват естествени водопади с височина 3-5 метра. В най-ниската част на Рила и в Осоговската планина релефът е сравнително хълмисто-планински с по-заоблени била и по-малки наклони.
Рилската част на лесничейството е изцяло във водосбора на Рилска река, представляващ продълговата котловина в посока изток-запад, с разлика в надморската височина 1700-1800 метра.
Осоговската част на лесничейството обхваща водосбора на Копривен дол. Билата са заоблени и полегати, на места неясно очертани. Към Копривен дол се спускат множество по-малки долове и падини, някои от които през лятото пресъхват.
Най-ниската точка на лесничейството е при вливането на Рилска река в река Струма - 350 м н.в., а най-високата - 2550 м н.в.

   ...

 DLRilaManastir.pdf 


-  

2009 |