Местонахождение
Държавно лесничейство "Тетевен" носи името на град Тетевен, където е седалището на администрацията му. Лесничейството се намира в Ловешка област и заема част от територията на община град Тетевен и общините град Луковит и град Ябланица.
На север ДЛ "Тетевен" граничи с ДЛ "Плевен", на изток с ДЛ "Лесидрен", на юг-югоизток с ДЛ "Рибарица", на югозапад с ДЛ "Черни Вит" и на запад с ДЛ "Ботевград" и ДЛ "Мездра". Границите минават по ясно изразени била, реки, дерета и камионни пътища.
Горите на ДЛ "Тетевен" включват различни по големина горски комплекси, една значителна част от които са пръснати из работните земи в равнинната му североизточна част, а друга част са разположени като компактни горски масиви в южната и югоизточната част. Горските комплекси, разположени в северната част, са достъпни. С повишаване на надморската височина в посока към Васильовската планина и основния Старопланински хребет, достъпа до насажденията на места се затруднява от силно пресечения терен и големите наклони.
Географско положение
Според физико-географското райониране на Република България, ДЛ "Тетевен" се намира в Старопланинска област, Предбалканска нископланинска и ридова подобласт с умерено-континентални климатични и хидроложки условия, повлияни от релефа, Западно-предбалкански и Среднобалкански райони. Територията му заема централната част на Предбалкана и част от предпланините на Средна Стара планина като районът му обхваща южната част от водосбора на р. Златна Панега, водосборния басейн на р. Батулска и частично водосборите на реките �скър, Вит и Бели Вит.
В сегашните си граници на територията на лесничейството е геометричната фигура с неправилна форма.
Релеф
Географското положение на ДЛ "Тетевен" обуславя релефа в северната, североизточната и западната му част (около селата Гложене и Асен) като хълмисто-предпланински, изменящ се в посока югозапад-североизток в хълмисто-равнинен, като преобладават умерените наклони. Централните била се отличават с къси, полегати до наклонени склонове. Хълмистият характер на терена обуславя нетипично изразени била. Главните вододели между реките Вит и Златна Панега, �скър и Златна Панега и други, са разлати, често с малки наклони към главните водни течения.
Релефът в южната и югоизточната част на държавното лесничейство е типично планински, силно пресечен с дълги вододелни била. Спускащите се от тях странични била са къси и много стръмни.
Най-ниската точка е по поречието на р. �скър в отдел 1004 (110 м н.в), а най-високата точка е връх “Равната могила” (1261 м н.в).