| |
|
|
: |
|
|
|
| : |
|
инж. Радослав Петаков |
| : |
|
03581 21 57 |
| : |
|
03581 21 57 |
| : |
|
dlbelovo@nug.bg |
| : |
|
гр. Белово, ПК 4470, ул. Юндола 20 |
| |
|
|
Местонахождение
ДЛ "Белово" носи името на град Белово, най-големия населен пункт в рамките на лесничейството и седалище на администрацията му. В административно отношение се числи към Пловдивска област. Намира се в централната част на Южна България. Територията на ДЛ “Белово” граничи: на север, северозапад и запад с ДЛ "Костенец"; на североизток и изток с ДЛ "Пазарджик"; на юг и югоизток с ДЛ "Велинград" и с УОГС "Юндола"; на югозапад с високопланинското пасище "Белмекен-Славов връх-Куртово".
В района на лесничейството са разположени гр. Белово и селата Голямо Белово, Момина Клисура, Дъбравите, Мененкьово, Сестримо и Габровица.
Географско положение
Територията на ДЛ "Белово" заема части от три подобласти, които граничат по между си: Рила, Западни Родопи и Горна Тракия.
По-голяма част от територията на лесничейството е разположена върху северните склонове на Рила планина, простираща се на североизток от главното било на планината, връх Белмекен - Славов връх - Самора - Юндола до р. Яденица, която тук се явява като граница между Рила и Родопите. Десният склон на р. Яденица попада в най-северозападната част на Западни Родопи. Отделите на север от р.Марица попадат в Горна Тракия. Река Марица се явява граница между подобластите Рила и Горна Тракия.
Фигурата на лесничейството наподобява правилен трапец. Общата му дължина в посока север-юг е 24 км, а ширината е 18 км в посока изток-запад.
Релеф
Рила планина заема централно място в Тракийско-Македонския планински масив. С Родопите тя се свързва посредством Юндолската седловина, от където води началото си Юндолски дол, приток на р.Яденица, който служи за граница между двете планини. Най-високите върхове се издигат рязко над околните котловини и са значително по-стройни и заострени, отколкото върховете на Западни Родопи. В Западните Родопи много стръмни и урвести наклони се срещат предимно покрай течението на р. Яденица.
Характерни възвишения и хребети в района на лесничейството са следните:
• голямото родопско било Соарев връх-Алабак-Милеви скали е сравнително заоблено и умерено наклонено. То служи за вододел между реките Яденица и Чепинска. Непосредствено до р. Яденица и десните й притоци склоновете са стръмни и много стръмни;
• следващото очертано възвишение е Анатемиите-Чемеришка чука-Черкезица-Балабаница-Санара, което над Славов връх се смесва с централния Рилски масив Куртово-Славов връх-вр. Белмекен (2627 м н.в.). То служи за вододел между р. Яденица и Крива река. Под Анатемиите се разклонява на няколко по-малки била, които се спускат стръмно към предпланинието между тези две реки.
Възвишения и била с характерно извиващи се Рилски склонове са вододелите Хвала богу-Станкови бараки (вододел между горното течение на Крива река и река ... |
 DLBelovo.pdf
|
|
