Местонахождение
ДЛ "Карлово" е получило името си от едноименния град, където е установено и седалището му. Територията му заема най-североизточната част на Пловдивска област То граничи на север с ДЛ "Черни Осъм" и ДЛ "Априлци", на изток с ДЛ "Сахране", на югоизток и юг с ДДС "Чекерица", а на юг и югоизток с ДЛ "Хисар" и на запад с държавните лесничейства "Клисура" и "Розино".
ДЛ "Карлово" обхваща горите на територията на община Карлово, с числящите се към него селища: градовете Карлово, Калофер и Сопот и селата: Богдан, Каравелово, Климент, Войнягово, Московец, Анево, Дъбене, Баня, Соколица, Марно поле, Сушица, Васил Левски, Куртово, Ведраре, Бегунци, Горни Домлян, Домлян, Мраченик и Пролом.
Географско положение
ДЛ "Карлово" обхваща южните склонове на Средна Стара планина, североизточната част (северните склонове) на Същинска Средна гора, западната част на Сърнена Средна гора, част от горното и средно течение на р. Стряма и Карловското поле.
Територията на лесничейството има неправилна форма с размери в посока изток-запад 43,5 км и в посока север-юг 29,8 км въздушно права линия.
Релеф
В геоморфоложко отношение територията на ДЛ “Карлово” е много разнообразна. Характеризира се със силно изразена разчлененост и големи превишения, което обуславя средно- и нископланински релеф, а по-малките превишения (Сърнена Средна гора) - хълмисто-планински и хълмист релеф. Равнинен е релефът по поречието на р. Стряма и Карловското поле. Билата са заоблени със стръмни до полегати склонове, като само в района на Стара планина склоновете са много стръмни на места непроходими (урвести). Релефът е силно пресечен, което се обуславя от добре развита хидрографска мрежа.
Централното било на Средна Стара планина в посока запад-изток преминава през върховете "Черни връх", "Добрила", "Левски", “Голям Купен", "Кръстците", "Ботев" (2376 м), в посока североизток "Малкия юмрук" (2340 м), "Юрушка грамада" до "Русалийте", след което напуска лесничейството. От него в южна посока към Карловското поле се спускат множество била и хребети с много стръмни и урвести склонове. Част от тези била са ограничителни на водосборите на реките Стара река, Бяла река, Тунджа и Тъжа. Голяма част от склоновете, спускащи се към тези реки, са не само недостъпни за стопанска дейност, но и непроходими. Само ивица с различна широчина (на места 500 м) в полите на планината е с по-малки наклони. Нископланински е релефа около и източно от гр. Карлово.
Централното било РЅР° Същинска Средна РіРѕСЂР° Рµ южна граница РЅР° лесничейството Рё започва РѕС‚ Рј. "Борбена поляна", продължава РІ югоизточна РїРѕСЃРѕРєР° през местностите "Шилигарника", "Гробовете", "Алексица", "Рошева могила", "Хаджово стране" Рё "Милски парчета" Рё СЃРµ спуща РґРѕ СЂ. Стряма. Р’ североизточна РїРѕСЃРѕРєР° РѕС‚ Рј. "Борбена поляна" през най-високата част Р   ...