Местонахождение
ДЛ "Пловдив" носи името на град Пловдив, където се намира седалището му. На север от него се намира ДЛ "Хисар", на запад ДЛ "Кричим", на юг-югоизток ДЛ "Асеновград" и на югозапад ДЛ "Хвойна" и ДЛ "Михалково".
Територията на ДЛ "Пловдив" се намира в Пловдивска област и обхваща отчасти или изцяло пет общини със съответните землищата в тях, а именно:
Община гр.Пловдив: гр.Пловдив;
Община гр.Съединение: гр.Съединение, с.Найден Герово, с.Драгомир, с.Церетелево, с.Неделево, с.Царимир, с.Любен, с.Правище, с.Ролям Чардак, с.Малък Чардак;
Част от община "Родопи": с.Яврово, с.Добралък, с.Руен, с.Куклен, с.Брестник, с.Белащица, с.Гълъбово, с.Цар Калоян, с. Дедево, с.Бойково, с.Ситово, с.Лилково, с.Брестовица, с.Храбрино, с.Извор, части от землищата на селата Чурен и Скобелево, с.Оризаре, с.Кадиево, с.Цалапица, с.Ягодово, с.Първенец, с.Марково, с.Брани поле, с.Крумово, с.Златитрап;
Част от община "Марица": с.Скутаре, с. Рогош, с.Маноле, с.Ясно поле, с.Царацово, с.Войводиново, с.Калековец, с.Крислово, с.Бенковски, с.Войсил, с.Труд, с.Строево, с.Костиево, с.Граф Игнатиево, с.Трилистник, с.Радиново, с.Динк, с.Ман. Конаре, с.Желязно;
Част от община гр.Стамболийски: гр.Стамболийски, с.Йоаким Груево.
Географско положение
Територията на ДЛ “Пловдив” се намира предимно в Централните Родопи и отчасти в Горнотракийската низина. Горите и горските площи са разположени по северните склонове на Родопския дял "Чернатица" и само малка част от тях в равното Пазарджишко-Пловдивско поле. Държавното лесничейство има неправилна форма с дължина от север на юг около 56,2 км и ширина от изток на запад около 36,6 км.
Релеф
В морфографско отношение районът на лесничейството обхваща западната част на Рило-Западно родопското сводово-блоково издигане и малка част от Централно-средногорската морфоструктура (Горнотракийската низина). Лесничейството има твърде разнообразен релеф - от равнинен, през хълмисто-ридов до ниско-, средно- и високопланински във високите части на Западните Родопи.
По-голямата част от горските комплекси (94,1%) заемат северните склонове на Западните Родопи – по-точно родопския дял "Чернатица", който представлява огромен наклонен на изток блок, дълбоко нарязан от сложна долинна система. Характерни за съвременният релеф на планината са широките и плоски върхове и заоблени била. Северния край на "Чернатица" се заема от такова плоско билно равнище, лежащо на 1500-1600 м надморска височина, покрито с горска и тревиста растителност.
В полите на планината се е оформил един шлейф с хълмисто-ридов характер, който се отделя от типично планинската част на Родопите с понижението около селата Гълъбово, Цар Калоян, Извор и Храбрино.
За разлика от заоблените и добре очертани била, склонове се спускат стръмно към врязаните в тях водни те ... |
DLPlovdiv.pdf 
