| |
|
|
: |
|
|
|
| : |
|
инж. Йордан Шопов |
| : |
|
0336 23 31 |
| : |
|
0336 29 94 |
| : |
|
dlparvomai_pl@nug.bg |
| : |
|
гр. Първомай, ПК 4270, ул. Йоан Екзарх 6 |
| |
|
|
Местонахождение
ДЛ Първомай” носи името на град Първомай, общински административен център. На север от него се намират ДЛ "Чирпан", на запад граничи с ДЛ "Асеновград", на юг с ДЛ "Кърджали" и на изток с ДЛ "Хасково".
Територията на лесничейството се намира в източната част на Пловдивска област и обхваща изцяло горите на територията на община град Първомай, с всичките й 21 землища. Това са землищата на гр. Първомай и кварталите му Любеново и Дебър, както и тези на 18 села: Градина, Крушево, Добри Дол, Виница, Татарево, Караджалово, Бяла река, Православен, Поройна, Дълбок Извор, Леново, Искра, Брягово, Драгойново, Езерово, Буково, Воден и Жълт Камък.
Географско положение
ДЛ "Първомай" е разположено в южната централна част на Горнотракийската низина по поречието на р. Марица и обхваща част от предпланините на Централните Родопи и малка част от самите Централни Родопи.
Територията на лесничейството има овална форма с максимална дължина от североизток на югозапад 40 км и от изток на запад 22 км по права линия.
Релеф
Релефът на територията на ДЛ “Първомай” е сравнително разнообразен. От равнинен и равнинно-хълмист в северната и централна част, той постепенно преминава на юг в хълмисто-предпланински и само в най-южната част, при надморска височина над 800 м, има нископланински характер.
В хълмисто-предпланинската част билата са заоблени и разлати, а склоновете се спускат полегато към заоблените речни долини, като денивелацията не надхвърля 300-400 м. В нископланинската част билата са ясно изразени и сравнително тесни, а склоновете се спускат стръмно към врязаните в тях водни течения, като на места са урвести и скалисти. Денивелацията достига 500-600 м.
Хълмисто- предпланинският и нископланински облик на релефа в южната част лесничейството, където са съсредоточени и основните горски масиви, се дава от pида Драгойна, един безименен хребет и един основен родопски хребет.
Този основен родопски рид се отличава с много стръмни склонове, пресечени от множество дълбоко врязани долове. Основната му посока е от запад на изток. По този хребет, който се явява част от вододела между реките Марица и Арда, са и най-високите върхове на територията лесничейството - Войника (1027 м), Петела (1025 м) и Разцепения връх с четирите му коти – 1042 м, 1055 м, 1062 м и 1074 м, като последната е най-високата точка на лесничейството.
В северна посока билата на рида Драгойна постепенно се снишават, като накрая стават разлати и разчленени. Теренът има равнинен и хълмисто-равнинен характер с надморска височина 150-200 м.
В най-северната част на лесничейството (поречието на р. Марица) релефът е типично равнинен, с надморска височина около 100 м. Най- ниската точка на територията на лесничейството се намира на мястото, където р. Марица напуска територия ... |
 DLParvomai.pdf
|
|
