ДГС Разград
     
:
   
:  
инж. Пламен Колев
:  
084 66 13 19
:  
084 66 13 19
 :   razgrad@scdp.bg
:  
гр. Разград, ПК 7200, ул. Черна 34
     
Местонахождение
Държавно лесничейство "Разград" носи името на селището, в което е седалището на неговото административно управление. Разположено е в Североизточна България, Разградска област и обхваща част от землищата на общини гр.Разград, гр.Лозница, гр.Цар Калоян и с.Самуил, както следва:
Община гр. Цар Калоян - землищата на селата Езерче, Костанденец и град Цар Калоян;
Община гр. Разград - землищата на град Разград и селата Балкански, Благоево, Гецово, Дряновец, Дянково (част), Киченица, Липник, Мортагоново, Недоклан, Осенец, Побит камък, Пороище, Радинград, Раковски, Стражец, Ушинци, Черковна (част), Ясеновец;
Община с. Самуил - землища на селата Богомилци, Голям извор, Желязковец, Кривица, Самуил, Хума;
Община гр. Лозница – землищата на град Лозница и селата Бели Лом, Веселина, Гороцвет, Градина, Каменар, Ловско, Манастирско, Манастирци, Островче, Сейдол, Синя вода, Студенец, Трапище, Тръбач, Чудомир.
ДЛ "Разград" граничи на запад с ДЛ “Бяла”, на северозапад с ДЛ "Русе", на север с ДЛ "Кубрат" и ДДС "Воден", на изток с ДЛ "Исперих", ДДС "Паламара" и ДЛ "Шумен", на юг с ДЛ "Търговище и на югозапад с ДЛ "Черни Лом", гр.Попово.
Географско положение
Територията на ДЛ “Разград” попада в източната част на Дунавската равнина и заема южните краища на Лудогорието, известни в морфоструктурно отношение като Севернобългарска подутина. Формата на лесничейството е неправилен многоъгълник, с дължина в посоки "запад-изток" и "север-юг", съответно 58 км и 42 км.
Горският фонд се състои от отделни комплекси с различна форма и големина, пръснати сред работни земи.
Релеф
Територията на ДЛ “Разград” е хълмиста равнина, пресечена в посока от югоизток към северозапад от р.Бели Лом и разчленена в по-високите и равни места от малки и средни суходолия. По-високи релефни форми са Разградските и Самуиловските височини. Релефа е формиран от три типа теренни форми:
1. относително висока равнинно-хълмиста част;
2. дълбоки суходолия (кулаци), с коритовидна форма и стръмни, често ерозирани и бедни на растителност скатове;
3. ниски равнинни места - дъната на по-големите суходолия.
Преобладаващи за лесничейството са равнинно-хълмистите терени. Дълбоките суходолия и ниските равнинни места имат малко до незначително участие.
Най-високата кота в района на лесничейството – 498,5 м н.в., е в землището на с. Кривица, а най-ниската – 110,0 м н.в., в землището на с. Хлебарово, до р. Бели Лом.    ...

 DLRazgrad.pdf 


-  

2009 |