Местонахождение
ДЛ "Върбица" носи името на гр. Върбица - административен център на община гр. Върбица, Шуменска област. Горите на лесничейството се намират в югозападната част на Шуменска област и граничат на север с ДЛ “Търговище” и ДДС "Велики Преслав", на изток с ДЛ "Смядово", на юг с ДЛ "Садово", на югозапад с ДЛ "Котел" и на запад с ДЛ "Тича" и ДЛ “Омуртаг”.
Горите и земите от горския фонд, в района на дейност на ДЛ "Върбица" са разположени на част от територията на община гр. Върбица, в землищата на гр. Върбица и селата Крайгорци, Чернооково, Божурово, Станянци, Нова Бяла река, Бяла река, Тушовица, Маломир, Менгишево и Кьолмен.
Географско положение
ДЛ "Върбица" е разположено върху северните склонове на �зточна Стара планина и част от южните склонове на Драгоевската планина. Горите представляват един непрекъснат комплекс, опрян до централното вододелно било на Стара планина от двете страни на Върбишкия проход. Формата на този комплекс е бъбрековидна с широчина север-юг около 10 км и дължина изток-запад около 30 км. В северната част на лесничейството, сред земеделските земи около язовир “Тича”, се намират няколко отделни малки горски комплекса.
Релеф
Характерът на релефа в района на ДЛ "Върбица" е твърде разнообразен. Северните склонове на главното Старопланинско било са стръмни и силно пресечени, особено в западната част. В източната част то е известно под наименованието "Гериша" и е с по-малки наклони. От него на север към Герловската котловина се спускат множество била и долове, които очертават водосборите на реките Герила и Елешница. Вододел между тези две реки е билото "Кольов гроб". Същото има заоблен характер, а профилът му очертава няколко заравнени тераси.
Релефът на северните склонове от водосбора на р. Герила се очертава от множество била, които са много стръмни. В долната си част, в близост до реката, те имат малък наклон и образуват заравнена тераса. Южните склонове също са с много стръмни била,.
Релефът във водосбора на р. Елешница е планински, очертан от къси, но стръмни била и склонове. Важни била в този район са Начови каби, Урвич, Белия камък, Гериша и др.
Останалата част от територията разположена в разклоненията на главните била има полупланински характер със заоблени и неясно очертани била, остро врязани долове и стръмни, наклонени склонове. В най-североизточната част на лесничейството, в района на Драгоевската планина, и в северните комплекси, релефът е хълмист с преобладаващи наклонени терени.
С най-голяма надморска височина е връх “Черни връх” – 1046 м н.в., а с най-малка са насажденията около чашата на яз. “Тича” – 150 м н.в.